Първата ни мартенска сбирка. Легенда за мартеницата.

                                                                           Легенда за мартеницата

В края на живота си хан Кубрат извикал петте си сина и им поръчал да не се делят никога, а да бъдат винаги все така заедно-задружни и весели, та да не могат враговете на България и на тях самите да ги нападнат и заробят и погубят.

Минало известно време и ханът починал – та дошло време за проверка на думите му. Точно тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба.

Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на петте сина да го признаят за техен владетел. Само и единствено така щял да освободи сестра им и да им остави земите без безчинствата на войските си. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание и не знаели какво да решат.
Най-големият син-Баян решил да признае хазарското владичество и останал при своята пленена сестра. Другите му братя не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена-къде да се установят. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Точно преди да се разделят завинаги-братята тайно се разбрали с Хуба и Баян да останат при хан Ашина – поне докато намерят някаква свободна земя. След това Аспарух щял да им прати някаква птица, вързана със златна нишка на крачето-знак да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял един гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били уговорили-Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Но не знаели какво да направят. Само гълъба можел да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел един бял конец, който Хуба вързала на едното крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети нагоре, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват много зловещо. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал още в ръката си, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели и веднага побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да преминат реката и ги довел при своите войници. Взел конеца от ръката на Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец(помислете). След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение-което спокойно можели да предотвратят! Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите-сега и завинаги! Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартеници, носещи им здраве, радост и успех-за да се преборват успешно с всяка трудност и за късмет във всички бъдещи начинания!